Еволюция на храненето или историята на един вегетарианец

Родих се вегетарианец, както всички хора :-), но съм отраснал във "нормалната" за онова време (70-90 те години) среда и "умерена" консумация на месни продукти (2-3 пъти седмично). Вегетарианските ястия тогава бях част от менюто вкъщи, както и от менюто в държавните столове за разлика от днес, когато няма дни с изцяло постно ядене, а ти предлагат едно от блюдата на ден да бъде без месо (примерно в държавните детски градини, тъй като държавни столове май вече няма). Салатите, зеленчуковите супи и плодовете (през лятото) бяха част от хранителния ми режим като дете. Готвените ястия преобладаваха, както навън, така и вкъщи. Може би прекалявах единствено с киселото мляко и храните с които го консумирах, но и качеството му тогава беше много различно от днешното. В годините на казармата имам бледи спомени за яденето, но със сигурност имаше и постна храна, може би заради кризата в онези години :-). Вегетарианството беше непознато в тези среди.:-) В студентските години студентските столове бяха основното ми място за хранене, но и те в първите дни на "демокрация" предлагаха все още относително качествена и балансирана храна:-), докато в последната студентска година ме отказаха от кюфтета за чието съдържание не бих искал да говоря.

Първите опити за преминаване към вегетариански режим на хранене започнаха някъде преди 15на години. Мотивацията тогава ми беше по-скоро по здравословни причини отколкото от чисто етично-моралните, които би трябвало днес да използваме да мотивираме повече хора да се откажат от месото. Спомням си, че в един относително кратък период от около 6-7 месеца се запознах с нови приятели (покрай новата си работа), които бяха големи почитатели на пицариите и "социалния" начин на живот. Въпреки, че чисто генетично имам много бърза обмяна на веществата бях успял да натрупам 3-4 кг, които станаха видими съвсем "случайно" (няма нищо случайно), когато отидох да си купувам някаква риза и се погледнах в огледалото. Това, което видях в огледалото определено не ми допадна, въпреки, че нямаше кой знае какви видими "дефекти", но явно е било сигнал, че има нещо "нередно". Естествено външния образ на нещо винаги има и вътрешно отражение или причина и това беше не особено доброто функциониране на отделителната система. Впоследствие в търсене на решение посетих Здравен център "Дар" (д-р Николов), който беше един от малкото по онова време занимаващи се с ирисо-диагностика и разбрах, че организма ми "леко" се е затлачил. След серия прочиствания на отделителната система реших да опитам да спра изведнъж консумацията на месо за една седмица без никакво месо, но и без да компенсирам с ядки (или други източници на протеин) и резултата беше, че свалих около 5кг, което беше последното нещо, което исках да ми се случи, поради и без това поднорменото ми тегло.:-) По онова време теорията за протеините явно беше хванала "здрави" корени в главата ми (точно, като компютърен вирус) и резултата беше напълно логичен, но го разбрах на един друг етап. С това първия опит приключи, но със сигурност оказа влияние за постепенно намаляване на консумацията на месо съвсем съзнателно. Интересен факт беше, че ядях риба само докато съм на морето, което беше около две седмици през лятото, а през останалото време се присещах два три пъти годишно подтикнат от някаква информация за така "незаменимите" Омега 3 мастни киселини, но имаше и години в които си оставаше само лятната консумация. Тоест съвсем естествено не съм имал желание да ям риба, въпреки дезинформацията за голямата "нужда" от риба един път седмично.

Окончателния отказ от месото стана след един обикновен битов инцидент (падане от стълба) при опит да сменя едно осветително тяло пред входа на блока в който живеех тогава (2008ма). Резултата от падането беше един пукнат и един натъртен прешлен. Като цяло падането и последвалото пребиваване в болница за една седмица нямат нищо общо с вегетарианството, но по незнайни за мен причини реших да отказвам месната храна, която ми носеха там. Освен, че отслабнах след няколко дни на легло и последвало ставане от леглото се почуствах поне на 100 години със скърцащи стави и сковани движения, като на робот с изтощени батерии :-)Помислих си, дали така се чувстват всички стари хора и колко неприятно е това. Междувременно мои близки ми донесоха книги за йога без да съм им искал такива:-).В края на седмицата ме откараха вкъщи в "хоризонтален вид" след, като отказах на докторите операция включваща пирони в гръбнака за няколко хилядарки. Казаха, че няма да съм работоспособен поне 6 месеца и ме изписаха. Болката беше мой спътник за около месец, но мой приятел практикуващ йога и уникален масажист от 30на години ми дойде на гости и "намести" прешлените давайки ми указание как да го правя и сам. След един месец плувах бътерфлай без болка, но стоенето на компютър определено ми напомняше за прешлена и това отшумя, чак след няколко месеца. :-)

Експериментите с храната станаха почти ежедневие и усещах резултата по реакцията на стомаха ми след храна, който определено стана много чувствителен. Известно време съм пробвал стриктен вариант на разделното хранене, но впоследствие установих, че това не е моят режим. Гладът се усещаше осезаемо по една или друга причина. Месеци наред съм пробвал да не вкусвам и никакви захарни изделия, бисквити и други подобни, но пълното въздържание освен, че ми "изостряше" сетивата не ме караше да се чувствам особено добре и впоследствие този режим беше "нормализиран" със инцидентни "нарушения". Като най-ценни резултати до които стигнах от собствен опит мога да определя, че за да се чувстваш добре на първо място храната трябва да е съобразена със типа конституция ("доша")която сте, тоест човек трябва или сам да си направи теста в Интернет или да се консултира със специалист (мога да препоръчам такъв). Определени храни балансират съответната "доша", докато други само изострят дисбаланса. Определено човек е привикнал да се храни с това, което го е довело до този дисбаланс и се налага известна воля. :-)

На второ място е качеството на храната, но в никакъв случай не е определящ фактор да си купуваш био. Целта безспорно трябва да бъде вегетарианска храна без консервирани и преработени продукти, но водещо трябва да е усещането в стомаха. Когато човек стане по-съзнателен стомаха започва да му служи, като измервателен "уред" кое е добро за него и кое не. Напълно нормално е човек да усеща подуване дори от зелени био салати, ако е тип "вата", но пък количеството, скоростта на ядене и времето по което се яде със сигурност са допълнителни ключови фактори.

Точно затова на трето място, като фактор поставям скоростта с която се яде и колко се дъвче (ако не е течна, но и течната се препоръчва на глътки и порции). И най-здравословното ястие изядено бързо ми е докарвало сериозно неразположение и осезаема болезненост или подуване на стомаха. Това е сериозен проблем и най-трудно ми е било, когато се появи така наречения "вълчи глад" вечер, особено, когато не съм закусвал. Решението е чаша топла вода преди ядене :-) и спокойно приготвяне на качествена и прясна храна за 20-30 минути. Храната е препоръчително да се дъвче до добиване течно състояние, както и да не се усеща вкусът и.

Времето по което се храня определено играе съществена роля при мен, но това е строго индивидуално. Последните две години дори забелязвам дни в които фреш от ябълки, моркови и цвекло към 8-9 часа е напълно достатъчно до 11-12 часа, а понякога и до късен следобед. Тоест човек трябва да се храни, когато наистина е гладен и трябва да експериментира с това всеки ден. Обикновено след сока си правя микс от овесени ядки, орехи (2-3), бадеми (3-4), кайсиеви ядки (5-6), мед, канела, тахън, куркума, сушена бирена мая и рожково брашно или какао. :-) Вкусно, но препоръчвам накисване на ядките от предната вечер или поне 20-30 мин преди храна. Обяда е времето в което човек може да експериментира и със не толкова "полезна" храна и стомаха му пак да се справи, но все пак без крайности. Аз предпочитам салата с хляб или варено ястие. Може и зеленчукова супа. Много рядко хапвам и готвено. Вечер е най-голямо предизвикателство да не се прекали с количеството и типа храна. За мен перфектно работи примерно качамак (без добавки освен символично количество сирене), варен ечемик със коприва/спанак, просо, елда, киноа и т.н. Понякога и малко кисело мляко с плод. Всякакви тежки готвени храни водят до неприятни подувания и усещания. Пропускането на вечеря и замяната и с медовина (топла вода, мед и лимон) е перфектно, но не е лесно за осъществяване.

Макар и да споменавам на последно място количеството храна спокойно това може да бъде поставено и на първо място. Това лично за мен е най-трудно за овладяване. Правилото е просто: Спри, когато си относително сит (2/3ти от стомаха пълна)и съвсем малко гладен (1/3 от стомаха да е празна). Просто, но трудно, особено за мъже :-)и особено, когато е много вкусно. Може би трикът тука е свързан със скоростта на хранене. Ядеш бавно и се засищаш по-рано с по-малко количество. :-)

Много полезен е водния пост на 11ти и 26 лунен ден. Една отлична пречистваща практика. Дори и само на плодове или сокове пак е ефективна. Последно пробвах и сух глад на 14ти лунен ден, което също е много ефективно. Всеки сам трябва да се наблюдава и храни с това, което чувства, че има нужда. В един момент определени храни просто ги "забравяш" без усилие. Предварителната психическа настройка за поста в определен ден се оказва решаваща за волята. Просто се залага, като "план" в главата и тогава е много по-лесно. Друг "тънък" момент е да не се става от масата от началото до края на храненето. Затова се мисли предварително какво ще ти трябва и го оставяш на масата предварително. :-)

"Истината" (моята) е последователност и умереност във всичко свързано с яденето, както и захранване след пост на малки порции с многооооо търпение. Допълнителна трудност във експериментите с храненето е семейния живот и децата (които няма как да ограничиш в избора, освен, ако не живеете в гората в сламена колиба и те не излизат от там :-), но с воля всичко се постига :-)В крайна сметка ако си достатъчно упорит, околните почват да ядат това, което ти ядеш, а по-рядко опитваш от това, което те ядат. Слава богу, че най-близките са ми вегетарианци.:-)

Като заключение трябва да отбележа един много важен момент преди и след хранене и това е "активирането" ("свързването" със) на храната независимо каква е. Независимо дали вярвате или не то си действа и е доказано дори от квантовата физика вече. Това не е някакъв "религиозен" ритуал. Може да се види дори в обикновен американски филм в който има сцени на семейни вечери. Някога си мислех, че тези хора са много религиозни, но впоследствие разбрах скрития смисъл зад тази практика. Това става, като отделите няколко секунди да наблюдавате храната с благодарност и при възможност поставяйки дланите от двете страни на храната все едно, че ще я "стоплите" с тях. Понеже го правя от години веднага усещам енергийното поле между дланите, но ако не сте толкова чувствителни можете да разтриете дланите една в друга за няколко секунди преди тази практика. След, като поставите дланите е добре да кажете благодарствена формула/утвърждение/молитва, както са правили нашите предци или мантра на ум или на глас в зависимост дали сте на публично място или вкъщи . И в двата случая действа, но на глас се усеща осезаемо. Аз използвам мантрата ОМ, както и формулата от Учителя "Само божията любов, носи пълния и изобилен живот" три пъти. При завършване е желателно да не скачате веднага от масата, а да останете поне 1 минута, а ако е възможно и повече. Може да се завърши с формула от типа "Благодаря ти господи, че ни храниш и галиш от твоите изобилни дарове по твоя благодат и човеколюбие". Дали вярвате в Бог или не няма никакво значение :-), творенията на "Висшият разум" (Природата) са навсякъде около нас. Аз знам, че както месото примерно не се е появило в магазина без "човешка" намеса, така и дърветата, цветята, камъните и животните в планината не са изникнали без "нечие" съзнателно участие и творчество.

Митра