Държавното образование, като оръжие за масово обезличаване, унифициране и затъпяване

Една от каузите на фондация "Център за хармония Митра" ще бъде да подкрепя всички алтернативни (на държавните) методи и проекти (М.И.Р.) за образование започвайки от самообразованието, като най-висша форма на (само)обучение и минавайки през Валдорф, Монтесори, Демократичното образование, Свободното образование, Слънчевата педагогика, "домашното" образование и други методи доказали се през годините, като подходи развиващи и разкриващи индивидуалните качества и таланти на децата съобразявайки се с техните интереси и желания. В крайна сметка, ако една образователна система не те води до това да откриеш своето призвание в живота тя не само е безсмислена, но може да бъде и много вредна за психиката, както и за бъдещото реализиране на едно дете в живота и обществото.

И както обикновено се случва, човек става поддръжник на една обществена кауза, когато преди това е имал челен "сблъсък" със системата (известна още и като "матрицата") и е получил лична мотивация за промяна в съответната сфера.
"Като не можеш да промениш системата, създай нова до старата за да направиш старата излишна" :-)

По времето, когато бях ученик (преди много години по времето на социализма :-)) системата си беше почти същата, но с няколко съществени разлики. Първо болшинството от децата по това време бяха много различни от сегашните, като ниво на съзнание (да не се бърка с интелект:-), живееха в различно общество, различна семейна среда (в общия случай) и в крайна сметка "системата" си ни подготвяше точно за едно тоталитарно общество, където са необходими послушни изпълнители. (Е в началото на 11 клас точно "свърши" социализма за който ни "подготвяха" старателно, но учителите нямаха вина разбира се:). Добрите учителите умеещи да мотивират и да прилагат свои методи не съвсем в унисон със системата пак не бяха масово явление, но поне ги имаше. Обществото и ценностите също бяха съвсем различни от днешните, като до голяма степен съответстваха на идеологията в училището. "Издънките" (непослушните) бяха единици и то не, като героите от филма "Вчера" (един прекрасен филм за елитна гимназия-пансион за децата на тогавашния елит и единиците "несъгласни" със системата, която мачка и деформира), а просто ученици с "непристойно поведение" или вроден мързел. Като цяло всичко беше наред, като изключим факта, че информацията, която се "наливаше/проповядваше" си беше все така ненужна за живота, но поне отношението на учителите не ни травмираше. Някои сигурно помнят командата преди влизане на учителя в клас "Клас стани, клас мирно" :-)

Днес положението, обаче е меко казано тревожно, дори бих го нарекъл драматично и крайно травмиращо най-вече за децата. Мнението не е само мое, но идва от различни хора с различни професии и различни деца (по възраст, социален статус на родителите, интереси, интелект), като родителите забелязали тази негативна тенденция стават все повече и повече. Реално днес ние имаме същата система от едно време с безброй крайно несполучливи "пластични" операции за 25 години "преход", демотивирани учители заради ниско заплащане и проблеми с учениците заради остарелите си методи, значително повече излишен материал за "заучаване" още от първи клас, безмилостно отношение към "различните", "чувствителните", "слабите" или с една дума "непасващи" към системата за всеобщо унифициране и "подстригване". Поставят се етикети на учениците, като "трудно", "хиперактивно", "със специални нужди" и т.н. Оценките в бележниците (добрия стар "мотиватор") се използват, като основен инструмент за изцяло субективно, изкуствено и вредно сравнение и съревнование между учениците, както и за психическо въздействие и наказание.
И всичко това само защото детето не проявява интерес към учебен материал съставен от знайни и незнайни "експерти" и проповядван от учителите, като "абсолютната" истина и "есенция", която учениците трябва да запаметят (назубрят)и издекламират успешно в момент на проверка. Колко ли много интелект се изисква да разбереш, че нито метода е подходящ за децата, нито материала ги интересува?!
А да сравняваш абсолютно уникални индивиди, с уникални таланти, с индивидуално развитие (нямащо нищо общо с ЕГНто) на база на това, какво са успели да запаметят от информация, която в повечето случаи изобщо не ги интересува или поне в момента в който им я насаждаш упорито е буквално садистично. Най-леката "деформация" с която някои ученици остават е унищожено самочуствие и самоувереност или просто се затварят в себе си и започват да търсят изход по всички възможни начини от този Ад.

И така докато един ден, когато моята прекрасна дъщеря навърши 3 години, на дневен ред не дойде детската градина и си уредих среща с "връзки" с директорка на една държавна детска градина в София. Още влизайки през входа видях "огромните" лелки през заключената врата, които насмитаха децата по коридора и ми посочиха кабинета на директорката. Там се срещнах с жена, която имаше стресиращ вид и на всичкото отгоре с груб и рязък тон без да каже дори "здравей" ме попита дали разбирам нещо от факсове, сякаш бях човек от фирма за поддръжка на техника, а не родител, който се интересува от детската градина. Разговора ни беше кратък и не си спомням много от него. Мястото беше потресаващо и ме отказа от държавния вариант. Имам познати, които твърдят, че има градини изключения и добри условия, но реших, че това ще е само загуба на време. В крайна сметката най-малкото храната в държавните градини е всекидневно съдържаща месо (трупна маса) и отделно с качество, каквото дъщеря ми не би и помирисала.

За късмет Камелини Монтесори бяха отворили своята първа градина близо до нас и като всичко ново беше наистина прекрасно. Няма да се спирам много на метода Монтесори, тъй като е изписано много в Интернет, но със сигурност това е среда в която най-важно е индивидуалното развитие на детето, чрез прекрасни и естествени играчки, конструктори, пъзели и т.н.

След година и половина трябваше да се преместим в предучилищна група и избрахме държавно училище в съседен квартал с частна занималня. Занималнята имаше договор с училището и си подбираше учителите и децата по незнайни за мене критерии с психолог, но бяха създали три класа с три прекрасни учителки и годината мина леко и безболезнено. Занималнята не допринесе за каквото и да е научаване на английски, но поне детето се чувстваше добре. И в крайна сметка дойде времето за първи клас. Почти бях повярвал, че в държавното училище до нас всичко ще бъде наред, а имаше и паралелка с рисуване. Детето си избра учителка и тръгна с желание и песен на 15 Септември. Шока дойде само след два дни в деня на София 17 Септември. "Не искам да ходя на училище" заяви тя. С известни трудности успяхме да разберем, че причината беше учителката от занималнята, която беше успяла само за два дни да отврати детето не само от себе си, но и от училището и желанието за учене изобщо. Абсолютен талант. После разбрах, че за занималнята назначават хора да запълват щата и да служат за бустанско плашило. Един ден си направих труда да отидя да я видя и ми стана ясно, че изпълнява прекрасно своята функция да служи за плашило, говорейки по мобилен телефон, насмотвайки децата да мълчат, бъркайки им имената, пощипвайки непослушните, крещейки, като овчар на овце и т.н. Служеше и за пазач, докато учителката по английски закъсняваше с около 30на минути за час. Измина месец в който се ходеше на училище с рев, влачене (пеш или с велосипед) и уговорки за прибиране на обед. Баста (стига) си казах и направих бързо "преравяне" на Интернет с Гугъл за нещо алтернативно и според възможностите.

Който търси, намира :-)

Частните у-ща ми обясниха, че просто учат освен материала по МОН, но и ще много други допълнителна неща и дейности и децата стват много учени и успешни. Тоест същото, като държавното, но с допълнителен товар и малко повече изкуствени усмивки. Чудно, но не беше това, което търсех. И така попаднах на току що отвореното Валдорфско училище (waldorf.bg, 1-4 клас). Слава на бога, че се беше погрижил за нас :-). Детето все още под стрес подходи предпазливо и след, като изкара един ден наблюдавайки отстрани учебния процес и "размисляйки" една седмица как ще се прости....с будката-магазинче (където продаваха всякакви китайски джаджи за подрастващи за да им е интересно в училище и за което водихме преговори всеки ден какво да и купя) в държавното училище най-накрая склони и тръгнахме в новото училище. Е място за сравнение няма. Петима ученика в клас, внимателна и отдадена на децата учителка, двор в полите на Витоша, играчки от дърво и т.н. Прекрасно.. Впоследствие броя на децата се увеличи, премести се в по-голяма сграда слизайки от Витоша в градът и естествено, като всичко разрастващо се възникваха повече проблеми с управлението и поддръжката му, но и до днес си остава една прекрасна среда за децата, където се преподава, чрез движения, игри и чувства.

Днес вече има няколко други инициативи и движения захванали се да правят подобни училища с различна от философията и метода на МОН и се надявам повече хора да ги подкрепят в трудното начало изискващо много ресурси и най-вече деца, които да учат там. Едно такова училище е ОУ "Изгрев", което аз твърдо ще подкрепя с каквото мога. Направете го и вие, дори с цената на един обяд в средно заведение.

Заглавието на статията съм го взаимствал от заглавията на двете книги на Джон Гатоу, който е учител с над 30 години практика и вероятно най-известния учител в Щатите. Накратко съдържанието им може да се обобщи със следното "Най-шокиращ обаче е фактът, че сме успели да възприемем така ревностно един от най-лошите аспекти на пруската култура (от края на 18ти век) – образователната и система, създадена с цел да култивира посредственост, да осакати душевния, вътрешен живот, да лиши учениците от ръководни качества и да осигури хрисими и непълноценни граждани. Всичко това е подчинено на целта населението да стане „управляемо”.(за повече посетете Книголандия)
И двете му книги заслужават прочитането им, но целта ми беше да споделя отново личен опит и откъде идва желанието ми да участвам в образователни инициативи и проекти за радикална промяна на тоталитарния закон за образованието в България. Нека, който харесва и уважава държавното образование да си го ползва, но съгласно конституцията нашите деца имат право и на алтернативно образование на държавното, а не просто частно училище следващо програмата на МОН.

Както риторично пита Яков Хехт в едно интервю: Ако в една стая децата седят по чиновете и никой не гъква, това значи ли, че те в момента учат? Или какво си спомняте и прилагате днес от знанията си по математика, химия, физика и т.н. Отговора оставям на вас. Да не говорим за Историята, която освен "преразказана" от "експертите" вече се е превърнала в напълно дезинформиращ инструмент за манипулация. Литературата пък се е превърнала в предмет за създаване на идоли и насаждане на краен национализъм.

Яков Хехт е осъзнал проблемите на системата и методите преди 30 години и е създал множество училища наречени Демократични на принципа на пряката демокрация в която участват ученици, учители и родители. Всеки избира какво да учи и кога да го учи. Няма задължителни предмети и децата са разделени условно на три възрастови групи от 4-7,8-12, 13-17. Формата на учене днес при която децата да бъдат в един клас, да са на една възраст и да учат едно и също е също толкова безумна, като да направиш семинар, отдел, курс за език примерно и т.н. и да ограничиш хората да са на една и съща възраст в съответната група. Яков изобразява материала, който днес се изучава в училище, като малко квадратче на фона на огромно поле от информация. Принуждаването на децата да изучават точно това квадратче, като уж "най-важното" или т.нар. средна култура също граничи с пълно невежество или умишлено запълване на паметта на децата с ненужна информация. Големия проблем с дисциплината почти изчезва, като проблем имайки впредвид, че учениците сами си избират предметите. Оценките не съществуват в цифров вид (за да се избегнат сравненията), а единствено във вербална или писмена форма с цел обратна връзка за ученика, като всеки ученик си има и ментор. Който желае диплома от държавата посещава курсове специално за вземане на матурите в последния клас. Повечето ученици обаче си намират работа веднага след училище следвайки техния интерес и открили още в училище своето призвание. Цялото интервю може да прочетете тук, а на всички препоръчвам и книгата му "Демократичното образование".

Последно от новините прочетох до какъв гениален "извод" и заключение е достигнал един доктор:-):
"Хората нямат работа, но и за работата няма хора. Едва 30 на сто от завършилите висше образование работят на позиция, която изисква завършеното от тях образование. Получава се парадокс - образователната система не подготвя необходимите кадри за икономиката, тя създава безработни", коментира още д-р Томчо Томов.

Каква изненада Томчо :-)) А в същото време зачестиха и форумите и кръглите маси между бизнеса и МОН, където да кроят шапка на човешкия капитал и как да го "шлифоват" та да пасне и на бизнеса днес. Компютри, таблети, интернет всичко влиза във "играта" (наречена училище) още от втори клас, но да се сетят да попитат децата, какво чувстват, какво мислят, какво искат, какво ги интересува и през ум не им минава. Съвсем отделна тема е, че използването на компютри до 10-12 годишна възраст е доказано вредно за креативното мислене. От скоро започнаха да канят и вече новосъздадените родителски сдружения за промяна в образованието, но по-скоро със статута "стой и гледай, като гладно куче" какво ние ви предлагаме. ¡No pasarán!, както казват Испанците. С любов и мир ний светът ще променим :-)
На всички, които искат да променим живота в нашето общество бих искал да кажа, че това може да стане само отдолу нагоре, чрез промяна в образованието. Един прекрасен филм за това е филма Забраненото образование. Разпространявайте тази статия до повече родители осъзнали нуждата от промяна. Благодаря ви за вниманието и подкрепата.

Митра