Държавното образование, като оръжие за масово обезличаване, унифициране и затъпяване

Една от каузите на фондация "Център за хармония Митра" ще бъде да подкрепя всички алтернативни (на държавните) методи и проекти (М.И.Р.) за образование започвайки от самообразованието, като най-висша форма на (само)обучение и минавайки през Валдорф, Монтесори, Демократичното образование, Свободното образование, Слънчевата педагогика, "домашното" образование и други методи доказали се през годините, като подходи развиващи и разкриващи индивидуалните качества и таланти на децата съобразявайки се с техните интереси и желания. В крайна сметка, ако една образователна система не те води до това да откриеш своето призвание в живота тя не само е безсмислена, но може да бъде и много вредна за психиката, както и за бъдещото реализиране на едно дете в живота и обществото.

И както обикновено се случва, човек става поддръжник на една обществена кауза, когато преди това е имал челен "сблъсък" със системата (известна още и като "матрицата") и е получил лична мотивация за промяна в съответната сфера.
"Като не можеш да промениш системата, създай нова до старата за да направиш старата излишна" :-)

По времето, когато бях ученик (преди много години по времето на социализма :-)) системата си беше почти същата, но с няколко съществени разлики. Първо болшинството от децата по това време бяха много различни от сегашните, като ниво на съзнание (да не се бърка с интелект:-), живееха в различно общество, различна семейна среда (в общия случай) и в крайна сметка "системата" си ни подготвяше точно за едно тоталитарно общество, където са необходими послушни изпълнители. (Е в началото на 11 клас точно "свърши" социализма за който ни "подготвяха" старателно, но учителите нямаха вина разбира се:). Добрите учителите умеещи да мотивират и да прилагат свои методи не съвсем в унисон със системата пак не бяха масово явление, но поне ги имаше. Обществото и ценностите също бяха съвсем различни от днешните, като до голяма степен съответстваха на идеологията в училището. "Издънките" (непослушните) бяха единици и то не, като героите от филма "Вчера" (един прекрасен филм за елитна гимназия-пансион за децата на тогавашния елит и единиците "несъгласни" със системата, която мачка и деформира), а просто ученици с "непристойно поведение" или вроден мързел. Като цяло всичко беше наред, като изключим факта, че информацията, която се "наливаше/проповядваше" си беше все така ненужна за живота, но поне отношението на учителите не ни травмираше. Някои сигурно помнят командата преди влизане на учителя в клас "Клас стани, клас мирно" :-)

Днес положението, обаче е меко казано тревожно, дори бих го нарекъл драматично и крайно травмиращо най-вече за децата. Мнението не е само мое, но идва от различни хора с различни професии и различни деца (по възраст, социален статус на родителите, интереси, интелект), като родителите забелязали тази негативна тенденция стават все повече и повече. Реално днес ние имаме същата система от едно време с безброй крайно несполучливи "пластични" операции за 25 години "преход", демотивирани учители заради ниско заплащане и проблеми с учениците заради остарелите си методи, значително повече излишен материал за "заучаване" още от първи клас, безмилостно отношение към "различните", "чувствителните", "слабите" или с една дума "непасващи" към системата за всеобщо унифициране и "подстригване". Поставят се етикети на учениците, като "трудно", "хиперактивно", "със специални нужди" и т.н. Оценките в бележниците (добрия стар "мотиватор") се използват, като основен инструмент за изцяло субективно, изкуствено и вредно сравнение и съревнование между учениците, както и за психическо въздействие и наказание.
И всичко това само защото детето не проявява интерес към учебен материал съставен от знайни и незнайни "експерти" и проповядван от учителите, като "абсолютната" истина и "есенция", която учениците трябва да запаметят (назубрят)и издекламират успешно в момент на проверка. Колко ли много интелект се изисква да разбереш, че нито метода е подходящ за децата, нито материала ги интересува?!
А да сравняваш абсолютно уникални индивиди, с уникални таланти, с индивидуално развитие (нямащо нищо общо с ЕГНто) на база на това, какво са успели да запаметят от информация, която в повечето случаи изобщо не ги интересува или поне в момента в който им я насаждаш упорито е буквално садистично. Най-леката "деформация" с която някои ученици остават е унищожено самочуствие и самоувереност или просто се затварят в себе си и започват да търсят изход по всички възможни начини от този Ад.

И така докато един ден, когато моята прекрасна дъщеря навърши 3 години, на дневен ред не дойде детската градина и си уредих среща с "връзки" с директорка на една държавна детска градина в София. Още влизайки през входа видях "огромните" лелки през заключената врата, които насмитаха децата по коридора и ми посочиха кабинета на директорката. Там се срещнах с жена, която имаше стресиращ вид и на всичкото отгоре с груб и рязък тон без да каже дори "здравей" ме попита дали разбирам нещо от факсове, сякаш бях човек от фирма за поддръжка на техника, а не родител, който се интересува от детската градина. Разговора ни беше кратък и не си спомням много от него. Мястото беше потресаващо и ме отказа от държавния вариант. Имам познати, които твърдят, че има градини изключения и добри условия, но реших, че това ще е само загуба на време. В крайна сметката най-малкото храната в държавните градини е всекидневно съдържаща месо (трупна маса) и отделно с качество, каквото дъщеря ми не би и помирисала.

За късмет Камелини Монтесори бяха отворили своята първа градина близо до нас и като всичко ново беше наистина прекрасно. Няма да се спирам много на метода Монтесори, тъй като е изписано много в Интернет, но със сигурност това е среда в която най-важно е индивидуалното развитие на детето, чрез прекрасни и естествени играчки, конструктори, пъзели и т.н.

След година и половина трябваше да се преместим в предучилищна група и избрахме държавно училище в съседен квартал с частна занималня. Занималнята имаше договор с училището и си подбираше учителите и децата по незнайни за мене критерии с психолог, но бяха създали три класа с три прекрасни учителки и годината мина леко и безболезнено. Занималнята не допринесе за каквото и да е научаване на английски, но поне детето се чувстваше добре. И в крайна сметка дойде времето за първи клас. Почти бях повярвал, че в държавното училище до нас всичко ще бъде наред, а имаше и паралелка с рисуване. Детето си избра учителка и тръгна с желание и песен на 15 Септември. Шока дойде само след два дни в деня на София 17 Септември. "Не искам да ходя на училище" заяви тя. С известни трудности успяхме да разберем, че причината беше учителката от занималнята, която беше успяла само за два дни да отврати детето не само от себе си, но и от училището и желанието за учене изобщо. Абсолютен талант. После разбрах, че за занималнята назначават хора да запълват щата и да служат за бустанско плашило. Един ден си направих труда да отидя да я видя и ми стана ясно, че изпълнява прекрасно своята функция да служи за плашило, говорейки по мобилен телефон, насмотвайки децата да мълчат, бъркайки им имената, пощипвайки непослушните, крещейки, като овчар на овце и т.н. Служеше и за пазач, докато учителката по английски закъсняваше с около 30на минути за час. Измина месец в който се ходеше на училище с рев, влачене (пеш или с велосипед) и уговорки за прибиране на обед. Баста (стига) си казах и направих бързо "преравяне" на Интернет с Гугъл за нещо алтернативно и според възможностите.

Който търси, намира :-)

Частните у-ща ми обясниха, че просто учат освен материала по МОН, но и ще много други допълнителна неща и дейности и децата стват много учени и успешни. Тоест същото, като държавното, но с допълнителен товар и малко повече изкуствени усмивки. Чудно, но не беше това, което търсех. И така попаднах на току що отвореното Валдорфско училище (waldorf.bg, 1-4 клас). Слава на бога, че се беше погрижил за нас :-). Детето все още под стрес подходи предпазливо и след, като изкара един ден наблюдавайки отстрани учебния процес и "размисляйки" една седмица как ще се прости....с будката-магазинче (където продаваха всякакви китайски джаджи за подрастващи за да им е интересно в училище и за което водихме преговори всеки ден какво да и купя) в държавното училище най-накрая склони и тръгнахме в новото училище. Е място за сравнение няма. Петима ученика в клас, внимателна и отдадена на децата учителка, двор в полите на Витоша, играчки от дърво и т.н. Прекрасно.. Впоследствие броя на децата се увеличи, премести се в по-голяма сграда слизайки от Витоша в градът и естествено, като всичко разрастващо се възникваха повече проблеми с управлението и поддръжката му, но и до днес си остава една прекрасна среда за децата, където се преподава, чрез движения, игри и чувства.

Днес вече има няколко други инициативи и движения захванали се да правят подобни училища с различна от философията и метода на МОН и се надявам повече хора да ги подкрепят в трудното начало изискващо много ресурси и най-вече деца, които да учат там. Едно такова училище е ОУ "Изгрев", което аз твърдо ще подкрепя с каквото мога. Направете го и вие, дори с цената на един обяд в средно заведение.

Заглавието на статията съм го взаимствал от заглавията на двете книги на Джон Гатоу, който е учител с над 30 години практика и вероятно най-известния учител в Щатите. Накратко съдържанието им може да се обобщи със следното "Най-шокиращ обаче е фактът, че сме успели да възприемем така ревностно един от най-лошите аспекти на пруската култура (от края на 18ти век) – образователната и система, създадена с цел да култивира посредственост, да осакати душевния, вътрешен живот, да лиши учениците от ръководни качества и да осигури хрисими и непълноценни граждани. Всичко това е подчинено на целта населението да стане „управляемо”.(за повече посетете Книголандия)
И двете му книги заслужават прочитането им, но целта ми беше да споделя отново личен опит и откъде идва желанието ми да участвам в образователни инициативи и проекти за радикална промяна на тоталитарния закон за образованието в България. Нека, който харесва и уважава държавното образование да си го ползва, но съгласно конституцията нашите деца имат право и на алтернативно образование на държавното, а не просто частно училище следващо програмата на МОН.

Както риторично пита Яков Хехт в едно интервю: Ако в една стая децата седят по чиновете и никой не гъква, това значи ли, че те в момента учат? Или какво си спомняте и прилагате днес от знанията си по математика, химия, физика и т.н. Отговора оставям на вас. Да не говорим за Историята, която освен "преразказана" от "експертите" вече се е превърнала в напълно дезинформиращ инструмент за манипулация. Литературата пък се е превърнала в предмет за създаване на идоли и насаждане на краен национализъм.

Яков Хехт е осъзнал проблемите на системата и методите преди 30 години и е създал множество училища наречени Демократични на принципа на пряката демокрация в която участват ученици, учители и родители. Всеки избира какво да учи и кога да го учи. Няма задължителни предмети и децата са разделени условно на три възрастови групи от 4-7,8-12, 13-17. Формата на учене днес при която децата да бъдат в един клас, да са на една възраст и да учат едно и също е също толкова безумна, като да направиш семинар, отдел, курс за език примерно и т.н. и да ограничиш хората да са на една и съща възраст в съответната група. Яков изобразява материала, който днес се изучава в училище, като малко квадратче на фона на огромно поле от информация. Принуждаването на децата да изучават точно това квадратче, като уж "най-важното" или т.нар. средна култура също граничи с пълно невежество или умишлено запълване на паметта на децата с ненужна информация. Големия проблем с дисциплината почти изчезва, като проблем имайки впредвид, че учениците сами си избират предметите. Оценките не съществуват в цифров вид (за да се избегнат сравненията), а единствено във вербална или писмена форма с цел обратна връзка за ученика, като всеки ученик си има и ментор. Който желае диплома от държавата посещава курсове специално за вземане на матурите в последния клас. Повечето ученици обаче си намират работа веднага след училище следвайки техния интерес и открили още в училище своето призвание. Цялото интервю може да прочетете тук, а на всички препоръчвам и книгата му "Демократичното образование".

Последно от новините прочетох до какъв гениален "извод" и заключение е достигнал един доктор:-):
"Хората нямат работа, но и за работата няма хора. Едва 30 на сто от завършилите висше образование работят на позиция, която изисква завършеното от тях образование. Получава се парадокс - образователната система не подготвя необходимите кадри за икономиката, тя създава безработни", коментира още д-р Томчо Томов.

Каква изненада Томчо :-)) А в същото време зачестиха и форумите и кръглите маси между бизнеса и МОН, където да кроят шапка на човешкия капитал и как да го "шлифоват" та да пасне и на бизнеса днес. Компютри, таблети, интернет всичко влиза във "играта" (наречена училище) още от втори клас, но да се сетят да попитат децата, какво чувстват, какво мислят, какво искат, какво ги интересува и през ум не им минава. Съвсем отделна тема е, че използването на компютри до 10-12 годишна възраст е доказано вредно за креативното мислене. От скоро започнаха да канят и вече новосъздадените родителски сдружения за промяна в образованието, но по-скоро със статута "стой и гледай, като гладно куче" какво ние ви предлагаме. ¡No pasarán!, както казват Испанците. С любов и мир ний светът ще променим :-)
На всички, които искат да променим живота в нашето общество бих искал да кажа, че това може да стане само отдолу нагоре, чрез промяна в образованието. Един прекрасен филм за това е филма Забраненото образование. Разпространявайте тази статия до повече родители осъзнали нуждата от промяна. Благодаря ви за вниманието и подкрепата.

Митра

Еволюция на храненето или историята на един вегетарианец

Родих се вегетарианец, както всички хора :-), но съм отраснал във "нормалната" за онова време (70-90 те години) среда и "умерена" консумация на месни продукти (2-3 пъти седмично). Вегетарианските ястия тогава бях част от менюто вкъщи, както и от менюто в държавните столове за разлика от днес, когато няма дни с изцяло постно ядене, а ти предлагат едно от блюдата на ден да бъде без месо (примерно в държавните детски градини, тъй като държавни столове май вече няма). Салатите, зеленчуковите супи и плодовете (през лятото) бяха част от хранителния ми режим като дете. Готвените ястия преобладаваха, както навън, така и вкъщи. Може би прекалявах единствено с киселото мляко и храните с които го консумирах, но и качеството му тогава беше много различно от днешното. В годините на казармата имам бледи спомени за яденето, но със сигурност имаше и постна храна, може би заради кризата в онези години :-). Вегетарианството беше непознато в тези среди.:-) В студентските години студентските столове бяха основното ми място за хранене, но и те в първите дни на "демокрация" предлагаха все още относително качествена и балансирана храна:-), докато в последната студентска година ме отказаха от кюфтета за чието съдържание не бих искал да говоря.

Първите опити за преминаване към вегетариански режим на хранене започнаха някъде преди 15на години. Мотивацията тогава ми беше по-скоро по здравословни причини отколкото от чисто етично-моралните, които би трябвало днес да използваме да мотивираме повече хора да се откажат от месото. Спомням си, че в един относително кратък период от около 6-7 месеца се запознах с нови приятели (покрай новата си работа), които бяха големи почитатели на пицариите и "социалния" начин на живот. Въпреки, че чисто генетично имам много бърза обмяна на веществата бях успял да натрупам 3-4 кг, които станаха видими съвсем "случайно" (няма нищо случайно), когато отидох да си купувам някаква риза и се погледнах в огледалото. Това, което видях в огледалото определено не ми допадна, въпреки, че нямаше кой знае какви видими "дефекти", но явно е било сигнал, че има нещо "нередно". Естествено външния образ на нещо винаги има и вътрешно отражение или причина и това беше не особено доброто функциониране на отделителната система. Впоследствие в търсене на решение посетих Здравен център "Дар" (д-р Николов), който беше един от малкото по онова време занимаващи се с ирисо-диагностика и разбрах, че организма ми "леко" се е затлачил. След серия прочиствания на отделителната система реших да опитам да спра изведнъж консумацията на месо за една седмица без никакво месо, но и без да компенсирам с ядки (или други източници на протеин) и резултата беше, че свалих около 5кг, което беше последното нещо, което исках да ми се случи, поради и без това поднорменото ми тегло.:-) По онова време теорията за протеините явно беше хванала "здрави" корени в главата ми (точно, като компютърен вирус) и резултата беше напълно логичен, но го разбрах на един друг етап. С това първия опит приключи, но със сигурност оказа влияние за постепенно намаляване на консумацията на месо съвсем съзнателно. Интересен факт беше, че ядях риба само докато съм на морето, което беше около две седмици през лятото, а през останалото време се присещах два три пъти годишно подтикнат от някаква информация за така "незаменимите" Омега 3 мастни киселини, но имаше и години в които си оставаше само лятната консумация. Тоест съвсем естествено не съм имал желание да ям риба, въпреки дезинформацията за голямата "нужда" от риба един път седмично.

Окончателния отказ от месото стана след един обикновен битов инцидент (падане от стълба) при опит да сменя едно осветително тяло пред входа на блока в който живеех тогава (2008ма). Резултата от падането беше един пукнат и един натъртен прешлен. Като цяло падането и последвалото пребиваване в болница за една седмица нямат нищо общо с вегетарианството, но по незнайни за мен причини реших да отказвам месната храна, която ми носеха там. Освен, че отслабнах след няколко дни на легло и последвало ставане от леглото се почуствах поне на 100 години със скърцащи стави и сковани движения, като на робот с изтощени батерии :-)Помислих си, дали така се чувстват всички стари хора и колко неприятно е това. Междувременно мои близки ми донесоха книги за йога без да съм им искал такива:-).В края на седмицата ме откараха вкъщи в "хоризонтален вид" след, като отказах на докторите операция включваща пирони в гръбнака за няколко хилядарки. Казаха, че няма да съм работоспособен поне 6 месеца и ме изписаха. Болката беше мой спътник за около месец, но мой приятел практикуващ йога и уникален масажист от 30на години ми дойде на гости и "намести" прешлените давайки ми указание как да го правя и сам. След един месец плувах бътерфлай без болка, но стоенето на компютър определено ми напомняше за прешлена и това отшумя, чак след няколко месеца. :-)

Експериментите с храната станаха почти ежедневие и усещах резултата по реакцията на стомаха ми след храна, който определено стана много чувствителен. Известно време съм пробвал стриктен вариант на разделното хранене, но впоследствие установих, че това не е моят режим. Гладът се усещаше осезаемо по една или друга причина. Месеци наред съм пробвал да не вкусвам и никакви захарни изделия, бисквити и други подобни, но пълното въздържание освен, че ми "изостряше" сетивата не ме караше да се чувствам особено добре и впоследствие този режим беше "нормализиран" със инцидентни "нарушения". Като най-ценни резултати до които стигнах от собствен опит мога да определя, че за да се чувстваш добре на първо място храната трябва да е съобразена със типа конституция ("доша")която сте, тоест човек трябва или сам да си направи теста в Интернет или да се консултира със специалист (мога да препоръчам такъв). Определени храни балансират съответната "доша", докато други само изострят дисбаланса. Определено човек е привикнал да се храни с това, което го е довело до този дисбаланс и се налага известна воля. :-)

На второ място е качеството на храната, но в никакъв случай не е определящ фактор да си купуваш био. Целта безспорно трябва да бъде вегетарианска храна без консервирани и преработени продукти, но водещо трябва да е усещането в стомаха. Когато човек стане по-съзнателен стомаха започва да му служи, като измервателен "уред" кое е добро за него и кое не. Напълно нормално е човек да усеща подуване дори от зелени био салати, ако е тип "вата", но пък количеството, скоростта на ядене и времето по което се яде със сигурност са допълнителни ключови фактори.

Точно затова на трето място, като фактор поставям скоростта с която се яде и колко се дъвче (ако не е течна, но и течната се препоръчва на глътки и порции). И най-здравословното ястие изядено бързо ми е докарвало сериозно неразположение и осезаема болезненост или подуване на стомаха. Това е сериозен проблем и най-трудно ми е било, когато се появи така наречения "вълчи глад" вечер, особено, когато не съм закусвал. Решението е чаша топла вода преди ядене :-) и спокойно приготвяне на качествена и прясна храна за 20-30 минути. Храната е препоръчително да се дъвче до добиване течно състояние, както и да не се усеща вкусът и.

Времето по което се храня определено играе съществена роля при мен, но това е строго индивидуално. Последните две години дори забелязвам дни в които фреш от ябълки, моркови и цвекло към 8-9 часа е напълно достатъчно до 11-12 часа, а понякога и до късен следобед. Тоест човек трябва да се храни, когато наистина е гладен и трябва да експериментира с това всеки ден. Обикновено след сока си правя микс от овесени ядки, орехи (2-3), бадеми (3-4), кайсиеви ядки (5-6), мед, канела, тахън, куркума, сушена бирена мая и рожково брашно или какао. :-) Вкусно, но препоръчвам накисване на ядките от предната вечер или поне 20-30 мин преди храна. Обяда е времето в което човек може да експериментира и със не толкова "полезна" храна и стомаха му пак да се справи, но все пак без крайности. Аз предпочитам салата с хляб или варено ястие. Може и зеленчукова супа. Много рядко хапвам и готвено. Вечер е най-голямо предизвикателство да не се прекали с количеството и типа храна. За мен перфектно работи примерно качамак (без добавки освен символично количество сирене), варен ечемик със коприва/спанак, просо, елда, киноа и т.н. Понякога и малко кисело мляко с плод. Всякакви тежки готвени храни водят до неприятни подувания и усещания. Пропускането на вечеря и замяната и с медовина (топла вода, мед и лимон) е перфектно, но не е лесно за осъществяване.

Макар и да споменавам на последно място количеството храна спокойно това може да бъде поставено и на първо място. Това лично за мен е най-трудно за овладяване. Правилото е просто: Спри, когато си относително сит (2/3ти от стомаха пълна)и съвсем малко гладен (1/3 от стомаха да е празна). Просто, но трудно, особено за мъже :-)и особено, когато е много вкусно. Може би трикът тука е свързан със скоростта на хранене. Ядеш бавно и се засищаш по-рано с по-малко количество. :-)

Много полезен е водния пост на 11ти и 26 лунен ден. Една отлична пречистваща практика. Дори и само на плодове или сокове пак е ефективна. Последно пробвах и сух глад на 14ти лунен ден, което също е много ефективно. Всеки сам трябва да се наблюдава и храни с това, което чувства, че има нужда. В един момент определени храни просто ги "забравяш" без усилие. Предварителната психическа настройка за поста в определен ден се оказва решаваща за волята. Просто се залага, като "план" в главата и тогава е много по-лесно. Друг "тънък" момент е да не се става от масата от началото до края на храненето. Затова се мисли предварително какво ще ти трябва и го оставяш на масата предварително. :-)

"Истината" (моята) е последователност и умереност във всичко свързано с яденето, както и захранване след пост на малки порции с многооооо търпение. Допълнителна трудност във експериментите с храненето е семейния живот и децата (които няма как да ограничиш в избора, освен, ако не живеете в гората в сламена колиба и те не излизат от там :-), но с воля всичко се постига :-)В крайна сметка ако си достатъчно упорит, околните почват да ядат това, което ти ядеш, а по-рядко опитваш от това, което те ядат. Слава богу, че най-близките са ми вегетарианци.:-)

Като заключение трябва да отбележа един много важен момент преди и след хранене и това е "активирането" ("свързването" със) на храната независимо каква е. Независимо дали вярвате или не то си действа и е доказано дори от квантовата физика вече. Това не е някакъв "религиозен" ритуал. Може да се види дори в обикновен американски филм в който има сцени на семейни вечери. Някога си мислех, че тези хора са много религиозни, но впоследствие разбрах скрития смисъл зад тази практика. Това става, като отделите няколко секунди да наблюдавате храната с благодарност и при възможност поставяйки дланите от двете страни на храната все едно, че ще я "стоплите" с тях. Понеже го правя от години веднага усещам енергийното поле между дланите, но ако не сте толкова чувствителни можете да разтриете дланите една в друга за няколко секунди преди тази практика. След, като поставите дланите е добре да кажете благодарствена формула/утвърждение/молитва, както са правили нашите предци или мантра на ум или на глас в зависимост дали сте на публично място или вкъщи . И в двата случая действа, но на глас се усеща осезаемо. Аз използвам мантрата ОМ, както и формулата от Учителя "Само божията любов, носи пълния и изобилен живот" три пъти. При завършване е желателно да не скачате веднага от масата, а да останете поне 1 минута, а ако е възможно и повече. Може да се завърши с формула от типа "Благодаря ти господи, че ни храниш и галиш от твоите изобилни дарове по твоя благодат и човеколюбие". Дали вярвате в Бог или не няма никакво значение :-), творенията на "Висшият разум" (Природата) са навсякъде около нас. Аз знам, че както месото примерно не се е появило в магазина без "човешка" намеса, така и дърветата, цветята, камъните и животните в планината не са изникнали без "нечие" съзнателно участие и творчество.

Митра

Денят се познава от сутринта - сутрешен комплекс "Митра"

В тази статия ще споделя моя личен "Сутрешен комплекс", който съм си съставил на база на моя личен теоретичен и практичен опит. Практиките са измислени преди стотици (а може би и хиляди) години, но всеки сам би трябвало да избере комбинацията подходяща за него. Като цяло преди да стигнем до ставането сутрин бих искал да започна от лягането и сънят. Със сигурност не винаги го спазвам, но в общия случай се старая да си легна да спя, когато наистина ми се спи и това при един "нормален" режим се случва около 21-22 часа. Друг фактор за добър сън е ранна и лека вечеря около 18-19 часа и пропускане на "интересните" новини от деня или цялата вечерна доза телевизия.:-)

Интернет е далеч "по-здравословна"(в разумни граници и със сигурност поне час преди лягане) възможност човек да се информира за събитията, които го интересуват, а не да чува и тези, които не само нямат никакво значение за отделния човек, но дори го натоварват психически. За съжаление съвсем малко хора имат такива навици за лягане, но при добро желание(като при всичко в живота) това може да се създаде, като навик без никакви проблеми. Както казва един мой приятел, ако не стане доброволно става "доброзорно" имайки впредвид, че влошеното ти здравословно състояние може да ти даде ясен знак, че трябва да промениш нещо в ритъма и приоритети си на живот. Разбира се има безброй фактори, които могат да влияят на това, кога да си легне човек, но приоритети и решения всеки би трябвало да си взема сам и то преди да стане пълнолетен.

Един прекрасен начин да се успокои ума преди заспиване е практиката на "Йога Нидра" (психичен сън), която практикуваме и в Център за хармония "Митра". Има множество статии и варианти на тази древна практика за дълбока релаксация, но за съжаление повечето от тях са тип "фентъзи медитации", които до голяма степен са изкривили оригиналната структура и цел на практиката. Практиката е развита и популяризирана от Свами Сатянанда и аз лично предпочитам варианта воден от негови преки ученици (настоящи учители). Заспиването с успокоен ум е една сериозна предпоставка (макар и не единствен фактор) за ставането сутрин бодър и свеж и на това трябва да обърне внимание всеки поставил си за цел доброто душевно и физическо здраве. Когато имам нужда и време слушам запис на йога Нидра или си я провеждам сам на ум в съкратен вариант. Винаги е по-добре от нищо.

И така сутрин, човек може да избере да се буди по-различен начин, но аз лично съм установил, че най-прекрасните и леки "събуждания" са ми били, когато съм силно мотивиран от предната вечер за това, което ще правя на другия ден. В такива случаи съм се събуждал много преди алармата на часовника и абсолютно бодър. В общия случай е желателно да се използва тиха бавна и приятна мелодия за събуждане да се избегне стреса от сутринта. В момента в който усетя, че съм поне частично буден се старая да легна по гръб и да поема по-дълбоко въздух без да отварям очи. В този момент човек все още се намира в състояние "алфа" и е най-добрия момент да си повтори "утвърждение" (мобилизираща формула) за лични дългосрочни и сериозни цели. Признавам си, че не винаги това е първото нещо за което се сещам сутрин, но със сигурност се старая да си насоча внимание към нещо, което ме е карало да се чувствам радостен и щастлив за да мога стартирам деня с добро настроение. Впоследствие може постепенно да разтривате челото си между веждите с длан, да свивате и отпускате бавно пръстите в юмрук, раздвижване на пръстите, масаж на палците започвайки от "китайската" енергийна точка между показалеца и палеца, движение напред назад на пръстите на краката и други плавни движения. Едно от най-ефикасните за мен се оказа поставяне на ръцете зад тила и разтриване на областта на "малкия мозък" (проекция на продълговатия мозък и съответно - начало на ретикулярната формация, която е особено важна за регулирането на съня, бодростта и основните жизнени функции). Протягането и бавното "усукване" на тялото са също много полезни техники при ставане, които рядко пропускам. Отварянето на очите обикновено става бавно и постепенно, като може да се комбинира с нежно разтриване на слепоочията и ушните миди. Малко хора знаят, че върху ушната мида се намират множество акупунктурни точки съответствуващи на съответните органи в човешкото тяло и масажа им сериозен положителен ефект върху тялото. При желание може да се продължи с разтривка на средната, долната част на гърбът, както и целия кръст със свити юмруци (външната част нагоре). Въображаемото "Каране на велосипед" също е много ефективно дори и за десетина секунди. В крайна сметка след бавно изправяне разтривам леко колената и ставам.

Първото нещо, което правя след това е да поема глътка студено пресовано олио (по-вкусен, но и по-скъп вариант е кокосово масло) с което се жабуря 10-15 минути, докато върша всичко останало неизискващо по никакъв начин да говоря :-)Тази практика е в пъти по-ефективна за изчистване на токсините в устната кухина от директно измиване на зъбите с паста за зъби. Минимума е 10 минути за да има ефект, а препоръчително е около 15 мин. За нея има изписано много в Интернет, така, че няма да се впускам в подробности тук. Отделям около минута за съзерцание през прозореца, като от две години имам удоволствието да наблюдавам катериците сутрин, пеенето и живота на птичките, тишината, изключителните цветове в розово-червената гама на облаци при изгрев (когато ги има)и да вдишвам дълбоко въздух. Следва изпразване на червата и пикочния мехур, като за хора с проблеми с червата ("лениви черва" или констипация) на практиките в Център за хармония "Митра" всеки път показвам просто упражнение със изключителен ефект. След това си приготвям поне 500мл топла вода с температура 50-60 градуса и разтварям чаена лъжичка сол в каничка с вода с температура около 36-40 градуса(практиката се казва джала нети) за прочистване на носът. Подобни канички вече могат да се закупят на много места в България и не са екзотика. Продължавам с измиване на лицето с хладка вода и обтриване на тялото с влажна кърпа (напоена със студена вода и изцедена). Това упражнение има много ободряващ и събуждащ ефект и не е никак неприятно, както може да си помислите :-). До този момент се старая да се жабуря със олиото докато стане съвсем рядко. Впоследствие олиото се изплюва и се жабуря със част от солената вода преди да съм я използвал за промивката на носът. Препоръчително е измиване със аюрведична паста за зъби след това. Аз предпочитам тези на индийската фирма Дабур (Meswak,Red), но не съм ги виждал на българския пазар. От тези на нашия пазар препоръчвам K.P.Namboodiri’s или Супиривики. След това промивам ноздрите със каничката със предварително подготвената солена вода и завършвам със серия силови издишвания (капалабати) за да не остава вода в ноздрите. Изпивам поне 1-2 чаши топла вода (понякога с парче лимон)и продължавам със сутрешния комплекс от упражнения, част от който водя и на практиките в Център за хармония "Митра".

Комплекса е съвсем опростен, ефективен и кратък. При липса на облаци и ясен изгрев 2-3 минути съзерцание на слънцето е най-добрия старт, а зимата дори го комбинирам с изкачване на близкия хълм (500м) тъй като в този сезон слънцето не се вижда от прозореца :-). Започвам с три пъти мантрата ОМ (тука всеки има избор да я замени със звук, който повече го тонизира, като изпяване на гласните а, е, и, о, у или гамата), продължавам с още две мантри за хармонизиране на ума (тука може да се замени или допълни с утвърждения или молитви според личния избор). Ако гледката през вашия прозорец е подтискаща и мрачна, може да използвате по-висок етаж или дори покрива. В краен случай можете да визуализирате слънцето и изгрева със затворени очи. След това започвам със физическите упражнения, които са комплекс за ставите, усукване на гръбнака, "палмово дърво", комплекс "посрещане на слънцето", "свещ" и когато имам време продължавам с "рало", "мост" и главо-колянна поза. За дихателните упражнения заделям около 5-10 минути за "пълно" и "алтернативно" дишане. Следва упражнение за диафрагмата и корема наречено "Наули", което масажира вътрешните органи и приключвам физическите практики с "гълтане на корема" (Удиана бандха), което изпраща енергия към мозъка.:-)Всичко завършва с кратка релаксация и три пъти мантрата ОМ. Няма да ги обяснявам поотделно, тъй като са част от практиките в Център за хармония "Митра". В общи линии този комплекс отнема около час без излишен стрес и бързане. За някои това е много време за здравето, за други е малко. Избора остава ваш. :-)

Митра

"Здрав дух в здраво тяло" е, като работа на пълен работен ден

В последните 2-3 години наблюдавам устойчиво увеличаване на статиите най-вече за здравословно хранене (диети, отделни храни, вегетарианство, веганство и т.н.), все повече информация за енергии и духовност, малко информация за "прочистване" на организма, тук там информация за физически упражнения, йога, спорт и основни принципи обобщени в десетина точки от български и източни учители, лечители и философии, но забелязвам съществен недостиг на информация за интегрален подход към физическото и психическото здраве, особено при днешния ритъм на живот. Ще се опитам накратко да изложа своята гледна точка и това, което аз съм прочел, изпробвал и модифицирал съгласно моите разбирания и нужди.

Принципно интегралния подход към здравето представлява философия и начин на живот започваща от ставането сутрин, лична хигиена, физически, мисловни и дихателни упражнения, хранене, периодични физически и енергийни прочиствания, движение сред природата и спорт, контрол над мислите и чувствата, общуване с околните и не на последно място качествен нощен сън. В отделни статии ще разгледам подробно всеки един аспект от гореизброените на базата на моя личен опит, както и от други източници, които намирам за полезни, практични и интересни, а по-долу ще споделя обобщено моя поглед върху всяко едно от тях накратко.

Всеки ден виждам десетки статии за полезни храни, а какъв смисъл има да се храниш здравословно, ако още със сутрешното ставане трупаш стрес, след което се опитваш бързайки да хапнеш нещо "здравословно" препоръчано ти от някой, който няма никаква идея за твоите вкусове, начин на живот и мислене. Ефекта от подобни експерименти може дори да бъде обратен. По-добре яж това, което ти харесва с удоволствие, вместо да се измъчваш да ядеш препоръчани от някого храни, които намираш за "безвкусни". Ключов фактор при храненето е неговото количество и честота на употреба на определен продукт, а не само вид и качество. Всеки човек трябва да узрее за определен начин на хранене и определени храни и всякакви опити да се прескочи този процес на "узряване" води до фиаско и даже обратен ефект. Познавам само един диетолог, който препоръчва хранене спрямо вашия режим на живот и горещо бих го препоръчал на нуждаещи се.

Преди да стигнем до здравословното хранене задължително трябва да направим "прочистване" на организма в буквалния и преносния смисъл, иначе би изглеждало, като да слагаме чист килим на мръсен под. Напълно ненужно и дори вредно. Ето сега наближава пролетта и заедно с нея и времето за прочистване на организма от зимните "натрупвания". Житния режим вече става все по-популярен, но малко хора знаят или прескачат фазата за подготовка за подобен режим, която трябва да започне поне 1-2 седмици по-рано за хората консумиращи всякакви храни, включително и месо. Задължително е човек да изключи месните продукти, както и да пие повече вода и да мине на по-лек режим преди подобни строги диети. Иначе ефекта е като да качиш начинаещ и нервен шофьор на ферари и да си мислиш, че всичко ще бъде наред шофирайки из градската джунгла.

Доброто физическо здраве за удивлението на повечето хора започва със ставането сутрин, а не със храненето. Това, което се случва обикновено сутрин е да чуете пронизителния звук на алармата на часовника или на мобилния телефон да звъни...и се налага внезапно да напуснете страната на сънищата :-). Някои скачат, като пружини от леглото, други натискат бутона Snooze и продължават да спят до момента в който вече е твърде късно за преход от сън към бодърстване и отново влизат в режим "стрес". Желателно е постепенно събуждане и изпълнение на кратка сутрешна програма за поддържане на здравето на която ще се спра в отделна статия.

От гледна точка на движението повечето хора считат, че "разходката" до паркинга на автомобила или от офиса до заведение за бързо хранене е напълно достатъчна. А по-близо до истината е, че човек трябва да изминава между 5 и 7км пеш всеки ден или поне когато може. Някои ходят на фитнес или йога (известна също, като пилатес, "хот йога" "пауър йога" и др.) 1-2 седмично и мислят, че всичко е наред, а всъщност необходимостта на организма е всекидневна и е желателно това да се прави сутрин след ставане. Последната статия, която прочетох за вредата от джогинга не ме изненада, освен това, че аз разбрах за това натоварване на ставите и сърцето от елементарен личен (и единичен) опит преди поне 15 години. Толкова е просто всеки сам да установи за себе си нещо дали е добре, но малко го правят. Отиваш на футбол и после си като пребит, бягаш 5км и се чудиш болки ли имаш или просто не си трениран. Извода е много прост: просто опитай нещо различно, примерно като практиките в център Митра (осъзнати и концентрирани упражнения и пози)и виж как ще се чувстваш след това. Друг вариант е да се разходиш в планината дори и на по-лек терен и пак да почустваш ефекта сам, а не да слушаш чужди съвети. Мускулната треска от нетрениран организъм и износване на стави и сухожилия не са едно и също нещо. Тренировките на неподходящ за вас спорт или практика определено не са добър избор и биха могли да имат дори обратен ефект.

Общуването с другите (особено със роднините) е колосална тема, но и това е ключов фактор за доброто психическо, физическо и емоционално здраве. Нима един човек, който прави сутрин гимнастика, храни се здравословно и дори се движи повече, но пък не успява да се изчисти от тежкия "емоционален" багаж с който ни товарят уж за наше добро близки и роднини би могъл да бъде здрав човек?! Или постоянните нерви шофирайки по улиците. Има лесни и високо ефективни практики за емоционално разтоварване, които ще споделям, както на моите занятия, така и в блога. А за тези, които са опитали всичко и все още имат проблем се предлага и "външна" помощ без аналог. Тука влиза и темата за контрол на ума и мислите. На тази тема ще отделя повече място в следващи публикации.

Сънят, като от част от здравословния живот е от изключителна важност. При всеки човек е индивидуално, но все пак има общи насоки и правила при спазването на които би могло да се постигне значителен здравословен ефект. Ранна вечеря, ранно лягане, изпълняване на техника за релаксация, "прелистване" на изминалия ден, решаване на трудни въпроси чрез съня и завършване с ранно ставане. Семейната среда и децата внасят допълнителна трудност за добрия сън, но като семеен човек бих могъл да споделя моя опит и начини за справяне.

Като завършек ще споделя една мисъл, която ми хрумна днес " Здравето е дар от Бога, а неговата поддръжка е наша ежедневна грижа" (нямаше я в Гугъл, проверих :-):) Митра